ФИЛОСОФИЯ НА ПРЕПОДАВАНЕТО

КРАЙ НА ТРАДИЦИОННАТА ДИДАКТИТА „НЮРНБЕРГСКА ФУНИЯ”, ПРИ КОЯТО УЧЕНИЦИТЕ СА ПРЕДСТАВЕНИ КАТО СЪДОВЕ, В КОИТО УЧИТЕЛЯТ ВЛИВА ЗНАНИЯ ЧРЕЗ ФУНИЯ!

Добрият учител подава информацията „многоканално“, защото знае,  че ученикът научава

10%   от това, което е прочел

20%   от това, което е чул

30% от това, което е видял

50% от това, което е видял и чул

70% от това, което е презентирал

90%  от това, което е направил сам

Добрият учител създава възможности за „несъзнателно учене”.

Добрият учител създава активни ученици, защото те учат най-добре.

Добрият учител отчита, че всеки ученик придобива знания, умения и компетентности с различна скорост и по различен начин в зависимост от индивидуалните му възможности и интереси. На тази основа той поставят допълнителни цели на обучение и развитие, като  осигуряват допълнителни часове за коригиране на пропуски в знанията или компенсиране на недостига от учебно време.

Добрият учител е добър мениджър на класа. Той полага усилия да управлява класа, включително социалното взаимодействие, ученическото поведение и обучението. Мениджмънтът на класа има за тема изпълнението на дейностите. Мениджмънтът на класа се занимава с процедури, установени практики и структури. Мениджмънтът на класа е задължение на учителя. Дисциплината има за тема поведението на хората. Дисциплината се занимава с управление на импулсите и самоконтрол. Дисциплината е задължение на ученика.  (Благодаря на проф. Иван Иванов от ШУ „Еп. Константин Преславски“)

Добрият учител подкрепя любопитството към света, доверието в другите и вярата в себе си.

Добрият учител  осигурява среда, в която учениците са спокойни и искат да учат, чувставт се приети и ценниу не се страхуват да правят грешки, не се срамуват да помолят за помощ и не се колебаят самите те да помагат.

Добрият учител подтиква към:

  • знания, но и критично мислене
  • сръчност, но и практикуване на нови умения
  • самостоятелност, но и кооперативност
  • забелязване на връзките между нещата
  • разбиране на истинския смисъл на ученето: въпрос – малко тревога – озадачение – нетърпение – „Аха!“ – усмивка
  • търпение, постоянство, уважение

Ползвам петте  съвета на Ричърд Канинг за планиране на груповата работа в клас:

1. Включвам всеки член на групата
Твърде често активността в групата спада, защото динамиката не е по силите на всеки от учениците и така е невъзможно всички да имат принос. Това води до работа „по инерция“ на голяма част от тях, а други работят по начин, който отговаря единствено на собствените им нужди. Когато планирам групова дейност, всички участници  имат ясна роля в нея. Това, че просто са заедно и работят по даден казус не означава, че работата автоматично ще се разпредели по идеалния начин.  Приносът на екипа зависи от делегирането на права и поставянето на точните задачи. Те трябва да са специфични за възможностите на всеки отделен ученик и да изискват постигане на точно определен резултат. Успехът зависи преди всичко от това какво искаме да постигне ученика и затова да му поставим адекватна за възможностите му задача.

2. Споделям моята обосновка
Обосновавам защо е необходима груповата дейност. Ако нямат навик за групова работа учениците реагират с неодобрение и несигурност. Обосновавам  начина на формиране на групата. Обяснявам  защо ги организирам по този начин и разкривам как използвам личните си знания, опит и рутина, за да повлияя положително на развитието на индивидуални нужди на учениците.

3. Насочвам и напътствам   
След като започне да работи по дейността на групата, всеки ученик  се придържа към своето социално поведение, с което общува със съучениците. Това оказва влияние на качеството на работата и на динамиката в отношенията в групата. До какво може да доведе такова поведение:

– Никой в групата не си взаимодейства с желание
– Един или двама членове доминират, докато другите могат да се откъснат от работата или по-лошо – да работят активно срещу останалите
– Всеки участва без ясна насока

Какво трябва да се направи, за да се избегнат тези проблеми:

– Обяснявам на групата, че нищо не е свършено, докато всеки един от нея не е взел конкретно участие в решаване на казуса/проблема/задачата
– Определяне на изявен лидер за всеки от етапите в рамките на дейността, така че всеки един от участниците да има определена „собственост“ върху крайния резултат.
– Всеки ученик в групата трябва да запише своите RAG оценки за това дали те разбират или са съгласни с резултатите на екипа и минавайки през всеки, проверявам прогреса спрямо насоките, които са зададени.

4. Пазя интереса жив
. Когато един ученик отговаря на въпроси на учител или дава обратна връзка за напредъка на групата, това е отлична възможност за другите ученици да „изключат“ по темата. Тези, които се ангажират с „активно слушане“ приемат, обработват и осмислят получената информация според своите лични разбирания. Има и такива, за които това е добър повод да отнесат вниманието си при свои, вероятно по-занимателни теми като така стават „пасивни слушатели“, които чуват, но не слушат.

Как да ангажирам вниманието на всички във всеки момент? Опитвам да подканя членовете на групата да споделят с всички своите резултати. Ефективен начин за съсредоточаването на вниманието върху задачата е да се записват резултатите от обратната връзка на другите групи.

5. Общи цели
Когато работят в група, учениците често не се съгласяват с други мнения. Без идея за общоприетото, споделено разбиране за насочване на усилията в една посока, отделни членове на екипа може и да бъдат разочаровани и демотивирани. Това влияе негативно на общата работа.

Затова е нужна ясна идея и категорични критерии за начина на работа. Също така и ясно становище за това какво трябва да се постигне като отговор.

Проф. д-р Хилберт Майер „Десет белега на доброто обучение“:

1. Учебен климат, подкрепящ ученето

2. Истинско учебно време

3. Подготвена околна среда

4. Многообразие от методи

5. Ясно структуриране

6. Съдържателна яснота

7. Интелигентно упражняване

8.Променяща се подкрепа

9. Комуникация за смисъла

10. Прозрачни очаквания за резултатите

 Какво представлява пасивната агресия на учениците?

Примери за такова поведение са:

–  Двусмисленото говорене с намеци с цел у другия да се създаде объркване или, за да се прикрие собствената несигурност по даден въпрос.

– Умишленото създаване на хаотични ситуации.

– Отлагането на задачи

– Подтиснатият гняв.

– Да натякваш на някого вината му, с цел да го накажеш.

– Да обвиняваш другите за своите грешки.

– Да създаваш умишлени спънки за другите с цел да се облагодетелстваш.

– Прекалено критичното отношение.

– Прекалено студената, делова комуникация.

– Саботиране (открито или тайно) на усилията на другите.

Как да се справям с подобно поведение?

Първо трябва да се разпознае. Понякога това поведение е толкова прикрито, че може да обърка учителя и дори да го накара да се чувства виновен. Създавам си граници и не се оставям да ме манипулират. Старая се да усъвършенствам собствените ми умения за комуникация, така че да мога да откликвам зряло, честно и открито на всяко грубо подмятане. Споделям с моите ученици желанията ми за искрено поведение.

Невербална комуникация

Сънародници разменят 60-70 процента от информацията без думи. При общуване между чужденци информацията, разменена по невербален път може да достигне и до 90 процента.

Тайната на езика на тялото

Комуникацията се състои от:

– думи /7 процента/

– тон /38 процента/

– невербална /език на тялото, мимика, жест и др./ – 55 процента

За по-успешна и бърза адаптация към гимназиалното обучение:

Спокойствие и позитивизъм на родителя

„Важно е все пак да имате доверие в учителите, които ще се грижат за детето. За да бъдат на такава позиция, те са преминали през специален подбор, отговарят на необходимите изисквания и имат умения да се грижат за малки деца. Вашето безпокойство и непрекъснатото разпитване за начина, по който се грижат за детето ви, само доказва неспособността ви да се доверите и да предадете контрола върху него в ръцете на друг значим възрастен.“  /цитат от: „За по-успешна и бърза адаптация към детската градина“/

Благодаря  на Виртуален център за приобщаващо образование за статията „Невидимите бариери пред научаването – стратегии за тяхното преодоляване“. Там прочетох следното:

„Ето някои от червените лампички, които трябва да ни сигнализират, че детето вероятно се затруднява с ученето поради неврологични причини свързани със саморегулацията и адаптацията си към средата в училище и затруднени способности за концентрация, насочено внимание, памет, планиране и координиране на действията си, слухова преработка, др.:

  • Липса на увереност;
  • Негативна самооценка;
  • Необходимост от повече време за започване или приключване на задача;
  • Трудности със самоорганизацията – организацията на времето си и подреждането на вещите си;
  • Слабо усещане за време, объркване на дати, часове и ангажименти;
  • Недобри фини моторни движения – напр. трудно контролира химикалката и пише с грозен почерк и много задрасквания;
  • Трудности при организацията на ученето и други аспекти от живота;
  • Трудности при усвояването на ново умение до степен на автоматизация, например четене, писане, шофиране;
  • Слаба краткосрочна памет – трудно запомня инструкции, трудно преписва от дъската и запомня какво е било казано/прочетено току-щ
  • Трудности при подбирането на думи и грешно произнасяне на думи, предизвикано от трудности при различаването на звуци или от моторни проблеми;
  • Проблеми с ориентацията, лесно се губи и среща проблеми при използването на карти и ориентирането на ново място;
  • Грешки при четенето и писането като пропускане или объркване на звуци и/или “замотаване“ на думите;
  • Трудности при визуалното запаметяване на думи, знаци, символи и формули;
  • Трудности при четенето на текст, предизвикани от визуални смущения като например размити или мърдащи букви;
  • Трудности при разбирането, макар че четенето може да е гладко;
  • Трудности да се подредят правилно буквите в думата при спелуване, както и цифрите и знаците в математиката, при запомнянето на съобщения, телефонни номера и тяхното набиране;
  • Проблеми с поредността при инструкции или математически задачи, трудности при ползването на речници, енциклопедии и папки;
  • Кратко задържане на вниманието и слаба концентрация;
  • Особено силна податливост към стрес, която може да е свързана с крайни срокове и изпити;
  • Забележима разлика между това, което детето може да постигне в „добър“ и „лош“ ден.

За да подкрепите тези деца в процеса им на учене и ходене на училище, бихте могли да приложите някои стратегии:

  • Сменяйте често дейностите, така че да задоволите всички стилове на учене  или използвайте допълващи се методи за преподаване и изпитване – съчетавайте разказването на урока с цветна схема и картинки на дъската или на табло, винаги обяснявайте графиките и таблиците, изчитайте на глас въпросите от теста, освен нагледен материал, носете и макети, които могат да се пипнат, сглобят,  т.н.;
  • Задавайте въпроси преди, по време и след като сте разказали урока за поддържане на интереса и вниманието; разкажете урока като включите и децата под формата на кратка дискусия;
  • Давайте индивидуални задачи на учениците в зависимост от силните им страни;
  • Включете някои раздвижващи дейности в часа си – собено за децата, които по трудно издържат на едно място – например, помолете ги да избършат дъската, да посочат нещо на картата или да съберат тетрадките;
  • Осигурете заедно с училищното ръководство спокойна стая (например, библиотеката), където децата чувствителни към силен шум, могат да прекарват голямото междучасие;
  • Сложете децата, които лесно се разсейват, на по-преден чин;
  • Сложете стрелки и упътващи табели из училището към тоалетните, столовата, физкултурния салон, библиотеката, двора, др;
  • Сложете в класната стая табло със седмичната програма като съчетаете надписи, картинки и разбираеми символи;
  • Помолете няколко деца дискретно да помагат на децата, които се затрудняват с ориентацията си в пространството и/или често закъсняват, като ги придружават до столовата, например или ги подсещат да побързат;
  • Установете заедно с децата правила на поведение в клас – например, да не се вика и тича – това да се прави само на двора;
  • Уведомявайте децата за предстоящи промени в дневния или седмичния им режим предварително, за да могат да се настроят и им давайте възможно най-подробна информация за промяната – кога, къде, защо; не правете изненадващи контролни и изпитвания – стресът не е полезен за никое дете;
  • Започнете отрано да подготвяте децата за периодите на преход – преминаването им в по-горен клас или дори в по-горен клас в друго училище;
  • Не карайте децата, които се затрудняват да четат на глас и да рецитират стихотворения да правят това пред класа, защото това само ще понижи самооценката им; но, ако те сами пожелаят да го направят, поощрете усилията им независимо от резултата;
  • Не оценявайте правописните грешки на децата с дислексични трудности.“

23 май 2014 г. Държавен зрелостен изпит по немски език – текст за четене с разбиране:

Строго училище

/Четене с разбиране/

Много училища в Хамбург се стремят към повече дисциплина и ясни правила, но няма училище с по-строги правила от тези в гимназия Хам. В това училище в източен Хамбург който закъснее дори с една минута за часовете, той няма право да участва в пърия час, а трябва да отиде в стаята за закъснели и там да изчака започването на втория час, за да не пречи на съучениците.

Един или два пъти това може да се случи на всеки. Но третия път се пише писмо до родителите. А който шест пъти закъснее, трябва дори да плати парично наказание: Според възрастта на децата и със съгласието на училищното ръководство сумите са между 50 и 120 евро. Сумата е така изчислена, че децата да могат да плащат наказанието от джобните си пари на малки вноски.

Точността е само едно от многото правила, на които държи гимназията и прокарва чрез различни наказания. Тези правила са въведени преди четири години и от тогава са се подобрили значително учебният климат и дисциплината, така счита не само директорът Свен Кертелхайн. И повечето родители са на неговото мнение. „Учениците се научават, че трябва да носят отговорност за своето собствено поведение, и това има успех“, казва Астрид Зирке, чиито две деца посещават гимназията.

Родителите също носят отговорност за поведението на своите деца и всички се стараят много повече да се държат по-добре – така училището обосновава строгите правила. „С въвеждането на новите правила дисциплината се подобри значително и учебната атмосфера в час е станала много по-добра“, считат също учителите.

За забравени домашни работи или работни материали се получава червена точка в бележника. Ако се дойде в училище три пъти без домашна работа, родителите получават писмо и биват поканени за разговор от класния ръководител. Междувременно повечето ученици носят винаги вещите си със себе си. Часът се използва за учене от първата минута, вместо да се губи време със закъснелите, нарушения на дисциплината и липсващи материали. Който отсъства и няма извинение, получава писмо у дома. Ако отново бяга от училище, идва паричното наказание.

Телефони и други елктронни уреди са забранени в цялото училище. Ако някой не съблюдава това предписание, на следващия ден лично трябва да си вземе телефона от директора. В началото учителите искали само да се ограничи използването на телефони, но родителите били тези, които изненадващо се застъпили за по-строги правила.

Участието в часовете по плуване и в екскурзиите на класа са задължителни. С родителите – които понякога по религиозни причини – не пускат децата си, се търси разговор. Това е така и когато родителите често дават бележки за болест или алергии и гимназията не се страхува да изпрати децата при училищния лекар, ако се появи съмнение.

  1. Къде се намира „строгото училище“? – в Хамбург
  2. Защо училищното ръководство не допуска закъснения? – за да не се пречи на учениците
  3. От кога са в сила новите по-строги правила? – от 4 години

4.Защо паричните наказания са точно между 50 и 120 евро? – за да могат учениците да ги плащат от джобните си пари

  1. Кой е отговорен за поведението на учениците ? – самите ученици и родителите
  2. Какви са последствията от по-строгите правила? –по-добра дисциплина

7.В кои три случая родителите получават писмо от училището ?- при закъснения, при липсваща домашна работа и работни материали- при отсъствие от училище без извинение

  1. Какво се случва, ако ученик използва телефон в училище? –получава се лично от директора
  2. Какво някои родители забраняват на децата си по религиозни причини?- екскурзии с класа
  3. Защо понякога гимназията изпраща учениците при училищния лекар?-за да се провери бележката за болест

Профил на учител – четири основни ценности:

Способност да се оценят различните възможности на ученицитеразличията на учениците  като ресурс и ценно предимство при ученето;

Подкрепа на всички ученициучителите да имат високи очаквания за постиженията на всички ученици;

Съвместна работасътрудничесвтото и      работата в екип са основни подходи за всички учители;

Лично професионално развитиепреподаването е и учене и учителите са отговорни за това да учат      през целия си живот.

 Методи и подходи в обучението:

  • Пасивни методи: При тях учениците усвояват и възпроизвеждат знанията, които преподава учителят.
  • Активни методи: Учениците се явяват субект на обучението. Те изпълняват творчески задачи и влизат в диалог с учителя.
  • Интерактивни методи: Те са ориентирани към по-широко взаимодействие не само между учениците и учителя, но и между самите ученици. От основен източник на информация учителят се превръща в консултант, организатор, който осигурява емоционална атмосфера в процеса на обучение. Създават се условия за преодоляване на репродуктивния стил на преподаване. Учениците стават активни участници в процеса на обучение и  могат да променят неговия ход чрез собствения си опит ипреживявания. Наблюдава се поведенческа промяна чрез групово общуване, насочено към заемане на различни роли и учене чрез опита на участниците. /Училището – желана територия на ученика, Четвърта национална конференция, Добри практики, София, 2009/
Advertisements