ФИЛОСОФИЯ НА ПРЕПОДАВАНЕТО

КРАЙ НА ТРАДИЦИОННАТА ДИДАКТИТА „НЮРНБЕРГСКА ФУНИЯ”, ПРИ КОЯТО УЧЕНИЦИТЕ СА ПРЕДСТАВЕНИ КАТО СЪДОВЕ, В КОИТО УЧИТЕЛЯТ ВЛИВА ЗНАНИЯ ЧРЕЗ ФУНИЯ!

Добрият учител подава информацията „многоканално“, защото знае,  че ученикът научава

10%   от това, което е прочел

20%   от това, което е чул

30% от това, което е видял

50% от това, което е видял и чул

70% от това, което е презентирал

90%  от това, което е направил сам

Добрият учител създава възможности за „несъзнателно учене”.

Добрият учител създава активни ученици, защото те учат най-добре.

Добрият учител отчита, че всеки ученик придобива знания, умения и компетентности с различна скорост и по различен начин в зависимост от индивидуалните му възможности и интереси. На тази основа той поставят допълнителни цели на обучение и развитие, като  осигуряват допълнителни часове за коригиране на пропуски в знанията или компенсиране на недостига от учебно време.

Добрият учител е добър мениджър на класа. Той полага усилия да управлява класа, включително социалното взаимодействие, ученическото поведение и обучението. Мениджмънтът на класа има за тема изпълнението на дейностите. Мениджмънтът на класа се занимава с процедури, установени практики и структури. Мениджмънтът на класа е задължение на учителя. Дисциплината има за тема поведението на хората. Дисциплината се занимава с управление на импулсите и самоконтрол. Дисциплината е задължение на ученика.  (Благодаря на проф. Иван Иванов от ШУ „Еп. Константин Преславски“)

Добрият учител подкрепя любопитството към света, доверието в другите и вярата в себе си.

Добрият учител  осигурява среда, в която учениците са спокойни и искат да учат, чувставт се приети и ценниу не се страхуват да правят грешки, не се срамуват да помолят за помощ и не се колебаят самите те да помагат.

Добрият учител подтиква към:

  • знания, но и критично мислене
  • сръчност, но и практикуване на нови умения
  • самостоятелност, но и кооперативност
  • забелязване на връзките между нещата
  • разбиране на истинския смисъл на ученето: въпрос – малко тревога – озадачение – нетърпение – „Аха!“ – усмивка
  • търпение, постоянство, уважение

Ползвам петте  съвета на Ричърд Канинг за планиране на груповата работа в клас:

1. Включвам всеки член на групата
Твърде често активността в групата спада, защото динамиката не е по силите на всеки от учениците и така е невъзможно всички да имат принос. Това води до работа „по инерция“ на голяма част от тях, а други работят по начин, който отговаря единствено на собствените им нужди. Когато планирам групова дейност, всички участници  имат ясна роля в нея. Това, че просто са заедно и работят по даден казус не означава, че работата автоматично ще се разпредели по идеалния начин.  Приносът на екипа зависи от делегирането на права и поставянето на точните задачи. Те трябва да са специфични за възможностите на всеки отделен ученик и да изискват постигане на точно определен резултат. Успехът зависи преди всичко от това какво искаме да постигне ученика и затова да му поставим адекватна за възможностите му задача.

2. Споделям моята обосновка
Обосновавам защо е необходима груповата дейност. Ако нямат навик за групова работа учениците реагират с неодобрение и несигурност. Обосновавам  начина на формиране на групата. Обяснявам  защо ги организирам по този начин и разкривам как използвам личните си знания, опит и рутина, за да повлияя положително на развитието на индивидуални нужди на учениците.

3. Насочвам и напътствам   
След като започне да работи по дейността на групата, всеки ученик  се придържа към своето социално поведение, с което общува със съучениците. Това оказва влияние на качеството на работата и на динамиката в отношенията в групата. До какво може да доведе такова поведение:

– Никой в групата не си взаимодейства с желание
– Един или двама членове доминират, докато другите могат да се откъснат от работата или по-лошо – да работят активно срещу останалите
– Всеки участва без ясна насока

Какво трябва да се направи, за да се избегнат тези проблеми:

– Обяснявам на групата, че нищо не е свършено, докато всеки един от нея не е взел конкретно участие в решаване на казуса/проблема/задачата
– Определяне на изявен лидер за всеки от етапите в рамките на дейността, така че всеки един от участниците да има определена „собственост“ върху крайния резултат.
– Всеки ученик в групата трябва да запише своите RAG оценки за това дали те разбират или са съгласни с резултатите на екипа и минавайки през всеки, проверявам прогреса спрямо насоките, които са зададени.

4. Пазя интереса жив
. Когато един ученик отговаря на въпроси на учител или дава обратна връзка за напредъка на групата, това е отлична възможност за другите ученици да „изключат“ по темата. Тези, които се ангажират с „активно слушане“ приемат, обработват и осмислят получената информация според своите лични разбирания. Има и такива, за които това е добър повод да отнесат вниманието си при свои, вероятно по-занимателни теми като така стават „пасивни слушатели“, които чуват, но не слушат.

Как да ангажирам вниманието на всички във всеки момент? Опитвам да подканя членовете на групата да споделят с всички своите резултати. Ефективен начин за съсредоточаването на вниманието върху задачата е да се записват резултатите от обратната връзка на другите групи.

5. Общи цели
Когато работят в група, учениците често не се съгласяват с други мнения. Без идея за общоприетото, споделено разбиране за насочване на усилията в една посока, отделни членове на екипа може и да бъдат разочаровани и демотивирани. Това влияе негативно на общата работа.

Затова е нужна ясна идея и категорични критерии за начина на работа. Също така и ясно становище за това какво трябва да се постигне като отговор.

Проф. д-р Хилберт Майер „Десет белега на доброто обучение“:

1. Учебен климат, подкрепящ ученето

2. Истинско учебно време

3. Подготвена околна среда

4. Многообразие от методи

5. Ясно структуриране

6. Съдържателна яснота

7. Интелигентно упражняване

8.Променяща се подкрепа

9. Комуникация за смисъла

10. Прозрачни очаквания за резултатите

 Какво представлява пасивната агресия на учениците?

Примери за такова поведение са:

–  Двусмисленото говорене с намеци с цел у другия да се създаде объркване или, за да се прикрие собствената несигурност по даден въпрос.

– Умишленото създаване на хаотични ситуации.

– Отлагането на задачи

– Подтиснатият гняв.

– Да натякваш на някого вината му, с цел да го накажеш.

– Да обвиняваш другите за своите грешки.

– Да създаваш умишлени спънки за другите с цел да се облагодетелстваш.

– Прекалено критичното отношение.

– Прекалено студената, делова комуникация.

– Саботиране (открито или тайно) на усилията на другите.

Как да се справям с подобно поведение?

Първо трябва да се разпознае. Понякога това поведение е толкова прикрито, че може да обърка учителя и дори да го накара да се чувства виновен. Създавам си граници и не се оставям да ме манипулират. Старая се да усъвършенствам собствените ми умения за комуникация, така че да мога да откликвам зряло, честно и открито на всяко грубо подмятане. Споделям с моите ученици желанията ми за искрено поведение.

Невербална комуникация

Сънародници разменят 60-70 процента от информацията без думи. При общуване между чужденци информацията, разменена по невербален път може да достигне и до 90 процента.

Тайната на езика на тялото

Комуникацията се състои от:

– думи /7 процента/

– тон /38 процента/

– невербална /език на тялото, мимика, жест и др./ – 55 процента

За по-успешна и бърза адаптация към гимназиалното обучение:

Спокойствие и позитивизъм на родителя

„Важно е все пак да имате доверие в учителите, които ще се грижат за детето. За да бъдат на такава позиция, те са преминали през специален подбор, отговарят на необходимите изисквания и имат умения да се грижат за малки деца. Вашето безпокойство и непрекъснатото разпитване за начина, по който се грижат за детето ви, само доказва неспособността ви да се доверите и да предадете контрола върху него в ръцете на друг значим възрастен.“  /цитат от: „За по-успешна и бърза адаптация към детската градина“/

Благодаря  на Виртуален център за приобщаващо образование за статията „Невидимите бариери пред научаването – стратегии за тяхното преодоляване“. Там прочетох следното:

„Ето някои от червените лампички, които трябва да ни сигнализират, че детето вероятно се затруднява с ученето поради неврологични причини свързани със саморегулацията и адаптацията си към средата в училище и затруднени способности за концентрация, насочено внимание, памет, планиране и координиране на действията си, слухова преработка, др.:

  • Липса на увереност;
  • Негативна самооценка;
  • Необходимост от повече време за започване или приключване на задача;
  • Трудности със самоорганизацията – организацията на времето си и подреждането на вещите си;
  • Слабо усещане за време, объркване на дати, часове и ангажименти;
  • Недобри фини моторни движения – напр. трудно контролира химикалката и пише с грозен почерк и много задрасквания;
  • Трудности при организацията на ученето и други аспекти от живота;
  • Трудности при усвояването на ново умение до степен на автоматизация, например четене, писане, шофиране;
  • Слаба краткосрочна памет – трудно запомня инструкции, трудно преписва от дъската и запомня какво е било казано/прочетено току-щ
  • Трудности при подбирането на думи и грешно произнасяне на думи, предизвикано от трудности при различаването на звуци или от моторни проблеми;
  • Проблеми с ориентацията, лесно се губи и среща проблеми при използването на карти и ориентирането на ново място;
  • Грешки при четенето и писането като пропускане или объркване на звуци и/или “замотаване“ на думите;
  • Трудности при визуалното запаметяване на думи, знаци, символи и формули;
  • Трудности при четенето на текст, предизвикани от визуални смущения като например размити или мърдащи букви;
  • Трудности при разбирането, макар че четенето може да е гладко;
  • Трудности да се подредят правилно буквите в думата при спелуване, както и цифрите и знаците в математиката, при запомнянето на съобщения, телефонни номера и тяхното набиране;
  • Проблеми с поредността при инструкции или математически задачи, трудности при ползването на речници, енциклопедии и папки;
  • Кратко задържане на вниманието и слаба концентрация;
  • Особено силна податливост към стрес, която може да е свързана с крайни срокове и изпити;
  • Забележима разлика между това, което детето може да постигне в „добър“ и „лош“ ден.

За да подкрепите тези деца в процеса им на учене и ходене на училище, бихте могли да приложите някои стратегии:

  • Сменяйте често дейностите, така че да задоволите всички стилове на учене  или използвайте допълващи се методи за преподаване и изпитване – съчетавайте разказването на урока с цветна схема и картинки на дъската или на табло, винаги обяснявайте графиките и таблиците, изчитайте на глас въпросите от теста, освен нагледен материал, носете и макети, които могат да се пипнат, сглобят,  т.н.;
  • Задавайте въпроси преди, по време и след като сте разказали урока за поддържане на интереса и вниманието; разкажете урока като включите и децата под формата на кратка дискусия;
  • Давайте индивидуални задачи на учениците в зависимост от силните им страни;
  • Включете някои раздвижващи дейности в часа си – собено за децата, които по трудно издържат на едно място – например, помолете ги да избършат дъската, да посочат нещо на картата или да съберат тетрадките;
  • Осигурете заедно с училищното ръководство спокойна стая (например, библиотеката), където децата чувствителни към силен шум, могат да прекарват голямото междучасие;
  • Сложете децата, които лесно се разсейват, на по-преден чин;
  • Сложете стрелки и упътващи табели из училището към тоалетните, столовата, физкултурния салон, библиотеката, двора, др;
  • Сложете в класната стая табло със седмичната програма като съчетаете надписи, картинки и разбираеми символи;
  • Помолете няколко деца дискретно да помагат на децата, които се затрудняват с ориентацията си в пространството и/или често закъсняват, като ги придружават до столовата, например или ги подсещат да побързат;
  • Установете заедно с децата правила на поведение в клас – например, да не се вика и тича – това да се прави само на двора;
  • Уведомявайте децата за предстоящи промени в дневния или седмичния им режим предварително, за да могат да се настроят и им давайте възможно най-подробна информация за промяната – кога, къде, защо; не правете изненадващи контролни и изпитвания – стресът не е полезен за никое дете;
  • Започнете отрано да подготвяте децата за периодите на преход – преминаването им в по-горен клас или дори в по-горен клас в друго училище;
  • Не карайте децата, които се затрудняват да четат на глас и да рецитират стихотворения да правят това пред класа, защото това само ще понижи самооценката им; но, ако те сами пожелаят да го направят, поощрете усилията им независимо от резултата;
  • Не оценявайте правописните грешки на децата с дислексични трудности.“

23 май 2014 г. Държавен зрелостен изпит по немски език – текст за четене с разбиране:

Строго училище

/Четене с разбиране/

Много училища в Хамбург се стремят към повече дисциплина и ясни правила, но няма училище с по-строги правила от тези в гимназия Хам. В това училище в източен Хамбург който закъснее дори с една минута за часовете, той няма право да участва в пърия час, а трябва да отиде в стаята за закъснели и там да изчака започването на втория час, за да не пречи на съучениците.

Един или два пъти това може да се случи на всеки. Но третия път се пише писмо до родителите. А който шест пъти закъснее, трябва дори да плати парично наказание: Според възрастта на децата и със съгласието на училищното ръководство сумите са между 50 и 120 евро. Сумата е така изчислена, че децата да могат да плащат наказанието от джобните си пари на малки вноски.

Точността е само едно от многото правила, на които държи гимназията и прокарва чрез различни наказания. Тези правила са въведени преди четири години и от тогава са се подобрили значително учебният климат и дисциплината, така счита не само директорът Свен Кертелхайн. И повечето родители са на неговото мнение. „Учениците се научават, че трябва да носят отговорност за своето собствено поведение, и това има успех“, казва Астрид Зирке, чиито две деца посещават гимназията.

Родителите също носят отговорност за поведението на своите децаи всички се стараят много повече да се държат по-добре – така училището обосновава строгите правила. „С въвеждането на новите правила дисциплината се подобри значително и учебната атмосфера в час е станала много по-добра“, считат също учителите.

За забравени домашни работи или работни материали се получава червена точка в бележника. Ако се дойде в училище три пъти без домашна работа, родителите получават писмо и биват поканени за разговор от класния ръководител. Междувременно повечето ученици носят винаги вещите си със себе си. Часът се използва за учене от първата минута, вместо да се губи време със закъснелите, нарушения на дисциплината и липсващи материали. Който отсъства и няма извинение, получава писмо у дома. Ако отново бяга от училище, идва паричното наказание.

Телефони и други елктронни уреди са забранени в цялото училище. Ако някой не съблюдава това предписание, на следващия ден лично трябва да си вземе телефона от директора. В началото учителите искали само да се ограничи използването на телефони, но родителите били тези, които изненадващо се застъпили за по-строги правила.

Участието в часовете по плуване и в екскурзиите на класа са задължителни. С родителите – които понякога по религиозни причини – не пускат децата си, се търси разговор. Това е така и когато родителите често дават бележки за болест или алергии и гимназията не се страхува да изпрати децата при училищния лекар, ако се появи съмнение.

  1. Къде се намира „строгото училище“? – в Хамбург
  2. Защо училищното ръководство не допуска закъснения? – за да не се пречи на учениците
  3. От кога са в сила новите по-строги правила? – от 4 години

4.Защо паричните наказания са точно между 50 и 120 евро? – за да могат учениците да ги плащат от джобните си пари

  1. Кой е отговорен за поведението на учениците ? – самите ученици и родителите
  2. Какви са последствията от по-строгите правила? –по-добра дисциплина

7.В кои три случая родителите получават писмо от училището ?- при закъснения, при липсваща домашна работа и работни материали- при отсъствие от училище без извинение

  1. Какво се случва, ако ученик използва телефон в училище? –получава се лично от директора
  2. Какво някои родители забраняват на децата си по религиозни причини?- екскурзии с класа
  3. Защо понякога гимназията изпраща учениците при училищния лекар?-за да се провери бележката за болест

Профил на учител – четири основни ценности:

Способност да се оценят различните възможности на ученицитеразличията на учениците  като ресурс и ценно предимство при ученето;

Подкрепа на всички ученициучителите да имат високи очаквания за постиженията на всички ученици;

Съвместна работасътрудничесвтото и      работата в екип са основни подходи за всички учители;

Лично професионално развитиепреподаването е и учене и учителите са отговорни за това да учат      през целия си живот.

 Методи и подходи в обучението:

  • Пасивни методи: При тях учениците усвояват и възпроизвеждат знанията, които преподава учителят.
  • Активни методи: Учениците се явяват субект на обучението. Те изпълняват творчески задачи и влизат в диалог с учителя.
  • Интерактивни методи: Те са ориентирани към по-широко взаимодействие не само между учениците и учителя, но и между самите ученици. От основен източник на информация учителят се превръща в консултант, организатор, който осигурява емоционална атмосфера в процеса на обучение. Създават се условия за преодоляване на репродуктивния стил на преподаване. Учениците стават активни участници в процеса на обучение и  могат да променят неговия ход чрез собствения си опит ипреживявания. Наблюдава се поведенческа промяна чрез групово общуване, насочено към заемане на различни роли и учене чрез опита на участниците. /Училището – желана територия на ученика, Четвърта национална конференция, Добри практики, София, 2009/

13.07.2018, Deutschlandfunk, Гералд Хютер /изследовател на мозъка/: „Учениците трябва да знаят защо отиват на училище“:

„Всъщност човек винаги учи. Не само в училище.  Само тогава може да се научи нещо – аз съм невробиолог –  ако човек сам си изгради процеса на учене. Тези връзки в мозъка никой не може да ги изгради на друг човек. Човек сам трябва да си ги изгради. И затова може да се научи нещо, ако човек сам иска. Нещото е важно за теб, то ти влиза под кожата и тогава процесът на учене е емоционален. Огромният проблем не е, че имаме лоши училища или лоши учители, а че имаме учебна система, която е така устроена, че е задължителна. Имаме закон за образованието, закон, според който присъствието в училище е задължително. И докато това е така, че един ученик, когато излезе от училище и бъде попитан: „Защо ходиш на училище?“, той отговаря: „Защото трябва“ – тогава нещо е грешно в основата си. В предишния век или в канцлерския райх това може би е имало смисъл – учениците да бъдат изпращани насила в училище, но в 21-ви век това не е начинът. Това води до немотивираност на учениците в училище. В такъв случай не може много да се научи. Има три възможности учебният материал да бъде емоционално обвързан: Първо, някой да има интерес към учебния материал. Второ, ако това не е така, то поне да се учи заради някого, например заради мама, за да е щастлива тя. Трето /неудачно/ е да се свърже учебният материал с награда или наказание, с добри или лоши оценки. Това не е учене, а дресура. В предишния век може би е било добре. Тогава е имало нужда от много хора, които по цял ден правят едни и същи движения до машините и които са функционирани така, както машините. Но в 21-ви век нямаме нужда от добре функциониращи хора, а такива, които изпитват радост от ученето и които излизат от училище с най-важното, което са взели от училището, а именно радостта от откривателството и желанието да се съгради нещо.“

Николас Шмид, учител в гимназия в Бавария, получил награда за учители в категория „Ученици отличават учители“ /2016 г./:

Патетична реч на господин Шмиид към неговите ученици след постоянна дискусия за оценките (от: „По двама на фронта“):

„Аз съм роб на една училищна система, която не е готова на първо място да събуди у вас любопитство и желание за живот, да открие предразположенията, талантите и интересите на всеки от вас по отделно и да ги развие, да респектира вашата уникалност, вашите чувства и вашето собствено темпо и да накара да запламти индивидуалната красота на всяка една душа.

Обратно, аз трябва да ви дарявам или наказвам с оценки, докато станете пристрастени към това  и като зависими постоянно изисквате от мен, да ви дам оценка за всяка тъпота, която сте изфабрикували в училище. Аз трябва да се отнасям към всеки еднакво и справедливо, като всеки знае, че оценките са белязани с една добра част от случайност и произвол, а тази справедливост изобщо не може да я има и както считам, не трябва да я има. Защото тогава аз трябва да изисквам от вас, всеки от вас да владее един и същи материал /и не случайно се казва материал/ по едно и също време… ах, как да го „владее“ – т.е. да може да го предъвква отново.

Това означава, аз трябва да се отнасям към вас като към тривиални машини в смисъла на Луман, отпред се вмъква, а отзад планомерно излиза препитвания аутпут. Обаче всеки от вас знае, че почти всичко, на което сте изпитвани, бива избърсано като с гъба и забравено, за да се направи място за следващия учебен материал. Добре, добре, все нещо ще остане закачено, нещо си. Но това ли трябва да бъде ученето? Това го може всеки ученик от специално училище!

Аз искам едно училище, в което учители и ученици са радости, в което учителите се осмеляват да се появят като хора, а не като педагози, а учениците се осмеляват да поставят въпроси и да дават отговори, които са техни собствени, а не на учителя. Аз искам едно училище, в което учителите слушат учениците и учениците вземат на сериозно учителите, едно училище, в което се живее без страх и понякога наистина се научава нещо, а именно не въпреки, а заради системата. Това училище не е наивна утопия! Това училище може да се направи!“

Така учениците могат без натиск да станат организатори на собствения си процес на учене

/Лутц Бернхард разговаря с изследователя на мозъка Герхард Хютер/ – тук

Предпоставки и изисквания, които са без алтернатива за развитието на учениците от гледна точка на невробиологията:

   Радост от ученето: Нито едно дете не трябва да загуби в училище своята вродена радост от ученето.

   Организатор на собствения си учебен процес: Всяко дете трябва да определя само как и какво иска да учи.  То определя също с кого най-добре може да учи, в малка група или по двама.

  Детето не е обект:  Ученикът  не става за обект на поучение, обучение и оценяване.

  Няма закономерност:  Мерките, свързани със закономерност нямат работа в училище – закономерност в смисъл на външна мотивация  (награда, наказание). Невробиологът Хютер: „Децата не са тубичка от паста за зъби, където ще излезе повече, колкото повече се натиска. Обратното!“

  Учене чрез емоции: Учебният материал трябва да влезе под кожата, той трябва да е зареден с емоция. Това той би бил, ако има смисъл за детето  –  ако бива почувстван от самото дете като значим за живота.

  Учене в група: Ученето и по-нататъшното развитие не става самостоятелно. Човек има нужда от други.  Затова учебните процеси трябва да стават в общност.

  Да не се превръщат другите в обект: Няма смисъл да се учи нещо в училище, ако то може да се използва за това да се отнасяме към другите като към обекти. Невробиологът Хютер: „Има достатъчно хора, които са посещавали най-добрите училища, а училищата не са успяли да развият у тях съзнание за собствено достойнство.“ Хютер дава за пример деспоти, които въпреки елитните училища, които са посещавали, вървят през живота и злоупотребяват с други хора само за свои цели и за собствена облага.

  Без селекция в училищата: Много неща трябва да се поставят под въпрос.  Например задължителното обучение. Държавата трябва да формулира с педагозите, кое учебно съдържание е подходящо за възрастта. Но тя не трябва да принуждава децата да бъдат обучавани в училища. Едно обучение по учебни планове е по същия начин под въпрос, както контролът на постиженията с цел селекция.  Селекцията няма какво да търси в училището.

  Училището като място за учене:  Децата трябва да изживяват училището като място, където те отиват с удоволствие и по свое желание. Така трябва да бъде организирано едно училище с учениците.

  Koмпетентности за живота: Децата трябва да развият способности  и да съберат опит, които като компетентности ще им помогнат в живота – още в детството, а после като възрастни. Към тези компетентности се броят също личната отговорност, съчувствието или умения за решаване на конфликти.

  Учителите като съпровождащи: Учителите са онези, които съпровождат учебния процес и процеса на развитие на учениците. Те събуждат интереса на децата и утоляват тяхното любопитство. Те помагат на учениците да разберат определени теми и да придобият знания. Те поемат по-скоро ролята на възпитател отколкото на учител, такъв, какъвто го познаваме днес.

 

Не знам кои думи трябва да уча – стратегии и решения, Кристине Константиндис – тук

Lernen braucht Zeit – hier

Konfliktprävention – hier

Андреас Шлайхер: „Една технология на 21 век не си пасва с една педагогика от 20 век“  – тук

„В миналото учителите са оценявани по това колко са добри в своя предмет. Днес се оценяват по това какви са като личности, какъв пример дават.“

За дигитализацията на образованието – тук

„Учителите няма да бъдат заменени от дигиталните технологии, но учители, които не ползват дигитални технологии, ще бъдат заменени от такива, които ползват.“ (Ивайло Иванов, преподавател по информатика и информационни технологии в 134 СУ София, където отговоря за оборудваната от VIVACOM зала в рамките на платформата Smart School.)

 

д-р Томас Гордън „Трениране на успешни учители“„Училище не означава да тъпчеш някакви знания в главите на учениците си. А да им помогнеш даса готови да схванат дадени идеи и понятия, когато и както им позволяват възможностите им.“

Lernen sichtbar machen (Да се направи ученето видимо) – тук

Vorteil der Methode Reziprokes Lernen (Предимство на метода „Реципрочно учене“) – тук

Стамена Димова: „Аз мога да науча някого само на това, за което той има сили…“

Jack Ma, Founder of Alibaba.com: „Ако ние не променим начина на обучение, то след 30 години ще имаме проблем. Начинът, по който преподаваме, нещата, които преподаваме на нашите деца, са от 200 години базирани на знанията. Ние не можем да научим нашите деца да се конкурират с машините – те са по-умни. Учителите трябва да престанат да преподават знания. Ние трябва да преподаваме нещо уникално, така че машините да не могат никога да ни настигнат. Това са меките умения, които ние трябва да преподаваме на нашите деца. Ценности, вяра, независимо мислене, работа в екип, грижа за другите. Знанията няма да научат децата  на това. Затова мисля, че трябва да учим нашите деца на реклама, музика, рисуване, изкуство – да е сигурно, че хората са различни. Всичко, на което учим, да бъде различно от машините. Ако машините могат да го правят по-добре, тогава трябва да се замислим.“

Remo Largo (Kinderarzt) über die perfekte Schule: hier

Философът David Precht участва в didactia Digital Austria.

Precht, който по-рано е работил като обучител на учители, обяснява на публиката, какво е това, което прави един учител добър.

Той казва:  тук

  1. Не се става добър учител заради доброто владеене на специализираната дидактика. ( “Sie werden auch kein guter Liebhaber dadurch, dass Sie einen Sexualkundeatlas auswendig lernen.”)
  2. Не вярвам, че се става добър учител, защото човек обича децата.
  3. Добър учител става само човек, когото другите с удоволствие слушат

 

Werbeanzeigen