Училище на бъдещето

Училище на бъдещето – Нова телевизия – тук

Lerntyp bist du? – тук

Ако не искаш да учиш, никой не може да ти помогне. Ако ти непременно искаш да учиш, никой не може да те спре.

Уроците и ученето са като покана за шведска маса – единственото нещо, което трябва да направите, е да се обслужите

 

Източник: Презентация „Финландското образование“ , предоставена от организаторите на  европейски семинар на тема „Мултипрофесионалните екипи във финландското училище“ по проект „Училището – ново пространство за партниране между специалисти, учители, родители и общност“, финансиран от Еразъм+ Благодаря на ОУ  „Васил Левски“ гр. Белене!

Ролята на емоциите при ученето

Виртуален център за приобщаващо образование – тук

Как емоциите влияят върху мозъка
Когато се сблъскват с фрустрацияотчаяниетревогатъга или срамдецата губят достъп до собствената си паметдо способността да разсъждават и да правят връзки между нещата.

Обикновената ситуация като тази да ги вдигнат да четат на глас в клас е достатъчна, за да накара някои деца да се вцепенят. Когато трябва да се явят на писмен тест или изпит, при които има комбинирани изисквания към паметта, способността за разсъждаване, писането на ръка, планирането и организацията, някои деца може просто да блокират. Видът на математическа словесна задача шокира някои деца. Уплашените деца се справят зле, а освен това не научават нова информация. Тревожността е враг на паметта. А за съжаление в много от днешните класни стаи виждаме деца, чиято интелектуална енергия и възможности са пресушени от негативни емоционални състояния. Емоцията е ключът за включване/изключване на ученето.

Центровете и процесите в мозъка, които отговарят за емоциителимбичната система, могат да отварят или затварят достъпа до ученето, паметта и способността за изграждане на нови връзки.

Триизмерният изглед на човешкия мозък го показва открай докрай, отзад и отпред, отгоре до долу.

От едната страна лявото полукълбо отговаря за логиката, последователността, времето и езикаОт другата страна дясното полукълбо се занимава с пространствената организациянякои видове интуиция и математиката.

Ако разглеждаме мозъка отзад напред, можем да разглеждаме задната му част като хранилище на знания и опит, но ние избираме, използваме и организираме тази информация чрез предните дялове на мозъка.

При третия изглед се движим отдолу нагоре, подобно на асансьор. От долната страна се намира мозъчният ствол (горната част на гръбначния стълб и основата на мозъка), където се намира механизмът на възбуждане на импулсите. Следващото ниво е лимбичната система, чиято задача е да интерпретира емоционалната стойност на входящите дразнители и да реши дали са неутрални, добри или смъртоносни. Лимбичната система разпространява своята интрепретация в цялото тяло, като в зависимост от същността ѝ отваря или затваря достъпа до висшите функции на мозъчната кора, най-горната спирка.

Ако лимбичната система каже „Тревога“, достъпът се прекратява. Асансьорът не стига до най-горното ниво, както когато не можем да използваме азбуката. И обратното, ако лимбичната система каже „Чудесно!“, асансьорът плавно се изкачва до върха на знанията, въображението и креативността. Емоциите управляват асансьора.

Подсилване на позитивните емоционални навици

Родителите стоят в основата на емоционалните навици на децата. Те прогнозират, предотвратяват или извършват подготовка за добри постижения при обучението, точно както изграждат задоволителни или разочароващи връзки с външния свят. Децата, чиито преживявания благоприятстват оптимизма, пренасят този навик със себе си и в класната стая.

Следват шест принципа на добра практика, които помагат на родителите да подсилят позитивните емоции.

  1. Създаване на мотивация.
    Мотивацията идва от увереността, която на свой ред е плод на компетентността. Разделяйте новите предизвикателства на лесноуправляеми компоненти. От колоезденето до научаването на чужд език – наблюдавайте напредъка, поддържайте усилията, хвалете детето за новите компетенции и старанието и му предоставяйте възможност да ги покаже.
  2. Разпалване на любопитството.
    Любопитството се възползва от възможностите, за да рискува с нови идеи и да се наслади на безпорядъка от въпроси, както и на подредеността на отговорите. То умира, когато въображението, хуморът и рискът са поставени под подозрение.
  3. Подхранване на интелекта, таланта и мощта.
    Открийте с какво се справя добре Вашето дете и отделете време, пари и психическа енергия за добрата кауза. Слабостите, които нямат подкрепа, причиняват болка, а неразработените таланти – сърбеж.
  4. Окуражаване на създаването на взаимовръзки.
    Твърде голяма част от обучението протича изолирано и остава затворено в отделни хранилища. Родителите могат да противодействат на това, като помагат на децата да свързват преживявания с думи, думи с картинки, картинки с музика и като вплитат идеите и случките в тъканта на живота.
  5. Наблюдаване на растежа.
    Създайте портфолио за всяко дете. Помолете детето да си води дневник (с текст или картинки). Отбелязвайте височината на всяко от тях отстрани на рамката на вратата на всеки ден на благодарността. В неделя вечер, преди да си легнат, помолете ги да кажат едно нещо, което са направили за първи път през тази седмица. Не е нужно да е нещо екзотично или скъпо: Аз извървях два километра пеша, аз изпекох кекс, аз написах стихотворение за любимия си отбор. Направете и Вие същото. Станете пример.
  6. Приемане на специалните съображения.
    Родителите трябва да предоставят помощ за слабостите, смях за доброто на душата, организационна помощ и възможности за развитие на таланта и укрепване на характера.

Позитивните емоционални навици, произтичащи от тези принципи на добра практика, ще помогнат на децата да посрещат предизвикателствата с оптимизъм и сила, а също така и да се отнасят към другите хора с откритост и радост.

Advertisements